Командироване на работници в ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария от български работодатели – Какви са изискванията на трудовото и осигурително законодателство
 

Първа част


І. Особености, произтичащи от изискванията на Кодекса на труда и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници в рамките на предоставяне на услуги.


С влезли в сила промени от 30.12.2016 г. се създаде нов чл.121а в КТ, който определи разликите в понятията „командироване” и „изпращане” , както и беше дадено определение кога едно лице може да бъде квалифицирано като командировано или изпратено.


Тук ще разглеждаме случаите на командироване на работници с работодател, установен в България н ЕС, ЕИП и Швейцария.


Белези на командироването : През цялото време на командироването работникът трябва да е в трудово правни отношения с работодателя си и трябва да остане подчинен на него. Работодателят командирова за своя сметка работниците си въз основа на договор за предоставяне на услуги между него и ползвателя на тези услуги или в предприятие от същата икономическа група. Стриктно трябва да може да доказва, че разходите по командироването се поемат от българския работодател, като указанията за извършване на работата, създаването на ред за протичане на работния процес, контрола и налагането на дисциплинарни наказания са  негово право и задължение.
Приемащата страна, получател на услуги може да бъде всякакво лице – физическо, юридическо, а услугите са от всички сфери на стопанския живот.
Задължителност за осигуряване на условия на труд за командированите: „…. осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава” – чл. 121 а ал. 4 от КТ.
Горният абзац представлява най-съществената промяна спрямо досегашната уредба. Българските работодатели бяха задължени да осигурят тези условия на работа, само когато командироването превишаваше 30 дни. Сега тези благоприятни за работниците условия са задължителни от първия ден на командироването. 
Промените от 2017 г. въведоха изменения при договарянето на отношенията работник-работодател, тогава когато се налага командироване в чужбина за изпълнение на работи, поети по договор от работодателя. Съгласно новата наредба за командироването и изпращането се изисква допълнително споразумение за периода на работа в чужбина. Това споразумение е на основание чл. 119 от КТ и урежда важни особености по полагането на труда, едно от които е постоянното възнаграждение и възнагражденията с непостоянен характер и поемането на допълнителни разходи от страна на работодателя. В наредбата се посочва, че 
-    възнаграждението на командированото лице не може да е по-малко от минималната заплата или часова ставка за работници, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава, и които са установи по нормативен път. 

Други условия на договарянето са 
-    мястото на работа
-    времетраенето на новото споразумение 
-    условията за полагане на нощен и извънреден труд и тяхното заплащане
-    възнаграждения за работа в празнични дни
-    дни на платен отпуск
-    поемането на пътни, квартирни и дневни разходи

Тук трябва да отбележим, че на основание чл. 215 ал. 2 от КТ, командированото лице има право на обезщетение за пътните разходи, а съгласно чл. 5 от новата наредба за командироването може да се договаря и плащането на квартирни пари. Като посочени в нормативен  документ, те няма да формират облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ. Няма предвидени дневни командировъчни пари при командироване в рамките на предоставяне на услуги и следователно, ако те са договорени между страните ще са част от облагаемия доход на работника.

 

Следва

Предоставено от Счетоводна кантора Gbalance