Пълномощникът като трето отговорно лице по чл. 19 от ДОПК         

 

    На интернет страницата на Народното събрание на Република България беше публикуван ЗИД на ДОПК, в който се предвиждат промени и допълнения на  нормата на чл. 19, като целта на промените е за в бъдеще отговорност за публични задължения на дружествата е да носят значително по-широк кръг от лица. Както е известно при сегашния режим отговорност за задължения на дружеството по реда на чл. 19 от ДОПК могат да носят само лица свързани с оперативното ръководство на съответното дружество. Това например са изрично изброените,  член на орган на управление, (естествено упражняващ оперативни функции), управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник. Това е и напълно естествено и в духа и смисъла на разпоредбата, тъй като за да се вмени отговорност за чужд дълг на въпросните лица, нормата на чл. 19 от ДОПК изисква установяването на тяхно  виновно поведение (действие или бездействие) изразяващо се в  укриване на факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред органа по приходите и вследствие на това не могат да бъдат събрани публични задължения. 
      
       Така например анализа на съдебната практика показва, че при прилагането на чл. 19 от ДОПК, едно от нещата за които ВАС строго следи е, дали по време на ревизионното производство е установено личното виновно участие в укриването на факти и обстоятелства на управителния орган, от който се търси отговорност. Многократно в решенията се споменава, че за да възникне отговорност по чл. 19 на едно лице с управителни правомощия,  следва да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, и причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.  
   Затова второто нещо за което ВАС строго следи при прилагането на чл. 19 от ДОПК е дали по време на ревизионното производство е изследвано   имущественото състояние на ревизираното дружество, както в ревизираните данъчни периоди, така по време на ревизионното производство по издаването на РА, така и след това. Установяването на тези обстоятелства е от значение, за да може да се направи сравнение между имущественото състояние на дружеството преди твърдяното и евентуално деяние по укриване на факти и обстоятелства, и след това. Поради тази причина в множество свои решения ВАС застъпва и становището, че  дружество, което не е разполагало с активи, парични средства и не е извършвало реална стопанска дейност, т. е. по начало не може да изпълнява задълженията си поради финансовото си състояние, трудно може да се докаже, че не е изпълнило впоследствие установени данъчни задължения единствено поради укриване от страна на управителя на факти при декларирането по ЗДДС. 
     
     Гореизброените две обстоятелства, както вече споменах, са строго следени и съблюдавани  от ВАС при прилагането на нормата на чл. 19 от ДОПК и тяхното недоказване е и основна причина за отмяна на повечето РА издадени по сегашния ред. 
       Имайки предвид така фиксираните проблеми при прилагането на сегашния режим на чл. 19 от ДОПК, считаме, че новият режим поставя повече въпроси и може да създаде повече  противоречиви тълкувания отколкото сегашния режим. Т.е с новият режим не само не се решават досега натрупаните въпроси по прилагането на чл. 19 от ДОПК, но се задават и множество нови въпроси, които със сигурност могат да предизвикат  противоречиво и дори превратно прилагане на въпросната норма.  Така например още в ал. 1 на чл. 19 е предвидено освен управителните органи, отговорност за публични задължения на дружеството да носят и пълномощници на дружеството, които имат нотариално заверено пълномощно за цялостното му управление. 
    В случая така формулирана разпоредбата поставя множество въпроси. На първо място възниква въпроса, какво значи да възложиш на някого цялостната дейност по управлението на едно дружество. Тук очевидно въпросната „цялостна дейност” е твърде общо формулирана като понятие и така несъмнено ще възникнат множество въпроси по тълкуването на клаузите във въпросното пълномощно.  Трябва да припомним и практиката на ВАС по прилагането на чл. 19, която изисква доказването на личното участие на лицето в укриване на факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред органа по приходите.  В Според нас е напълно възможно например да бъде възложено упражняването на т.нар „цялостна дейност” на някого и въпреки това въпросното лице да няма никаква възможност за участие в  укриване на факти и обстоятелства поради простата причина, че пълномощното не съдържа клаузи упълномощаващи го да декларира данъци, подава данъчни декларации или други документи от значение за данъчното облагане съответното юридическо лице. Също така винаги съществува възможност например законният представител на дружеството сам да е укрил въпросните факти и обстоятелства, тъй като неговите правомощия да представлява дружеството не се прекратяват с упълномощаването на друго лице. 

      Нещо повече, според нас е напълно възможно и реално например въпросната „цялостна дейност” да бъде възложена на малоимотно лице, което срещу скромно заплащане може да „поеме отговорността” за задълженията на дружеството за сметка на реалния извършител на  укриването на фактите и обстоятелствата от значение за данъчното облагане на лицето, какъвто фактически може да е във всеки един момент вписания управител на дружеството.  Също така е напълно възможно, пълномощник с нотариално заверено пълномощно напълно несъзнателно да участва в укриването на факти и обстоятелства в схема организирана от управителя, като просто неговите лични данни са използвани за изготвяне на документи с невярно съдържание или е ползван като прост преносител на документи до данъчната администрация. 
    Очевидно така предложеният текст създава повече въпроси отколкото предлага решения. При всички случаи, според нас в нормата ще е добре да се запише, че за да носи отговорност за задълженията на дружеството пълномощникът не трябва да е просто упълномощен за извършване на някаква „цялостна дейност”, а е упълномощен да изготвя и подава данъчни декларации и всякакви други документи и доказателства, които са от значение за данъчното и социално- осигурително  облагане на представляваното от него лице.  Също така е наложително да се отбележи, че е задължително установяването на съзнателното и виновно участие на пълномощника в изготвянето и подаването на документите, с които се укриват факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане  на представляваното от него лице.

 

Следва


Автор 

Данъчен Адвокат

Бойчо Момчилов