Мажоритарният собственик на акции и дялове като трето отговорно лице по смисъла на чл. 19 от ДОПК

Продължение


       
        На интернет страницата на Народното събрание на Република България беше публикуван ЗИД на ДОПК, в който се предвиждат промени и допълнения на  нормата на чл. 19, като целта на промените е за в бъдеще отговорност за публични задължения на дружествата е да носят значително по-широк кръг от лица. В таи връзка интересно допълнение на чл. 19 се съдържа  в новата норма на ал.5. Там вече се предвижда отговорност за публичните задължения на дружеството да носят и мажоритарните собственици на капитала, включително съдружници или акционери, имащи това качество към момента на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции. Предвидена е и презумпция за недобросъвестност, а именно според въпросната норма  недобросъвестност е налице когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно. 

   Смятаме, че така предвиденият режим на отговорност на собствениците на капитала на дадено дружество за неговите публични задължения, рязко се отдалечава от духа и смисъла на разпоредбата на чл. 19 от ДОПК и изобщо от смисъла на сега предвидения режим за отговорност на трети лица. 
   Според нас въпросният текст, така както е предложен, може да предизвика лавина от  ревизии и съдебни дела срещу лица, които по никакъв начин с тяхно виновно поведение не са целели да ощетят фиска.   
    Както вече споменах по-горе, смисълът на режима предвиден в чл. 19 от ДОПК е да вмени  отговорност на трети лица от оперативното ръководство на едно дружество, които лично и напълно съзнателно укриват факти и обстоятелства от данъчната администрация и именно по този начин затрудняват или възпрепятстват да си събере данъците от представляваните от тях дружества. Поне такъв е досегашния смисъл на режима, а и очевидно изискването за укриване на факти и обстоятелства все още не е заличено от ал.1. 
     Имайки предвид смисъла на досегашния режим на чл. 19 от ДОПК, не става ясно как и защо и по силата на каква логика данъчната администрация се домогва да вмени отговорност на лица, които е напълно възможно да нямат нищо общо с оперативното управление на едно дружество и съответно по никакъв начин да не са участвали в  укриването на факти и обстоятелства от приходните органи.  И изобщо в такива случаи трябва ли да се доказва някакво участие в укриването на факти и обстоятелства от администрацията или собствениците ще носят отговорност само заради това, че не са успели или не са имали шанса да развият успешен бизнес, изпаднали са в неплатежоспособност и са прехвърлили дяловете си. Т.е с въпросната промяна, приходната администрация не се ли  опитва по законодателен път да прехвърли стопанския риск от несъбиране на вземанията си върху собствениците на дружествата и съответно те да отговарят и за невиновно тяхно поведение.    
     Как администрацията примерно ще докаже личното участие в укриването на факти и обстоятелства от нея на един акционер, който е напълно откъснат от ежедневната работа на акционерното дружество и участва веднъж годишно само в  работата на общите събрания, където се обсъждат изцяло стратегически въпроси за развитието на дружеството.  Как и защо подобно лице трябва да отговаря за данъчните задължения на дружеството?  
     Очевидно така предложен този текст на ал.5 на чл. 19  може да ни доведе до абсурдни дела и ревизии, в които на лицата ще им се търси  отговорност само заради това, че не са успели да развият успешен бизнес и са се предоверили на някой по-самоуверен счетоводител, който е укривал факти и обстоятелства от данъчната администрация и така е затруднил събирането на данъци и осигуровки.
    От гореказаното излиза, че текста на нормата е меко казано неудачен и неприложим спрямо собствениците на акции. Както е добре известно от теорията на търговското право, смисълът въобще на учредяване на акционерни дружества е да се отдели собствеността от професионалният мениджмънт. Акционерите по закон нямат управителни или представителни правомощия в акционерните дружества и това не е тайна за всеки по-ученолюбив и съвестен  студент по право в четвърти курс. За да се сдобият с такива правомощия  те трябва да бъдат съответно избрани или назначени в управителните органи на акционерното дружество. След като бъдат назначени обаче там те ще попаднат в хипотезата и на сега действащата норма на чл. 19 от ДОПК. Следователно вкарването на акционерите в нормата на чл. 19, ал. 5 от ДОПК, да носят отговорност за публичните задължения на дружеството само в качеството им на акционери е меко казано юридически неиздържано и крие рискове от множество излишни дела и ревизии предизвикани от неразбиране или злоупотреба със закона. 
   Същото обаче може да се каже и за някои по - големи дружества с ограничена отговорност, където собствеността също е силно разграничена от професионалния мениджмънт.   
   Очевидно, че така предложена нормата ал. 5, може да е приложима само към ЕООД –та, където едноличния собственик на капитала е и управител на дружеството и се занимава с всекидневната работа по неговото управление. 

    Според нас, за да се спази духа и смисъла на режима предвиден в чл. 19 от ДОПК,  ал. 5 трябва да се допълни в смисъл, че мажоритарни собственици на капитала могат да носят солидарна отговорност за публичните задължения на дружеството само ако са ангажирани с оперативното ръководство на съответното дружество и лично са участвали в укриването на факти и обстоятелства от данъчната администрация и по този начин са затруднили събирането на задълженията от представляваните от тях дружества. 

   Другият съществен нов елемент от нормата на ал.5 е създадената презумпция за недобросъвестност, а именно разпореждането с дялове или акции на дружество, което  е вече неплатежоспособно или свръхзадължено. 

   Считаме, че и това предложение не е особено удачно и  е твърде далеч от досегашния смисъл и дух на нормата на чл. 19 от ДОПК, чиято основна цел както видяхме по-горе е да вмени отговорност за лично виновно поведение на лица с правомощия да управляват дружество, от което данъчната администрация не може да си събере данъците именно поради виновното поведение на това конкретно лице. 

    Както вече казах по-горе едно дружество може да изпадне в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост поради чисто обективни пазарни или икономически причини, въпреки огромните усилия полагани от неговите собственици, да водят добросъвестно дружествените работи.  Както е ясно от икономическата теория собствениците на всеки бизнес носят стопанския риск от неговото пропадане и фалиране и това може да е по-напълно обективни независещи от тях причини.    Сега обаче, данъчната администрация предлага да прехвърли върху тях, освен стопанския риск от фалиране на бизнеса, също така и риска от несъбиране на нейните публични вземания и то без да има  изискване за установяването на тяхно виновно, недобросъвестно поведение с което те умишлено да целят увреждане на интересите на фиска.  Достатъчно е само дружествата, в които те са мажоритарни собственици да стигнат до състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадлъжнялост и те да са си прехвърлили дяловете съответно акциите. 
    Както вече стана ясно от казаното по-горе напълно възможно и вероятно е, особено при акционерните дружества, мажоритарните собственици да не участват в оперативното управление на притежаваните от тях акционерни дружества. Как и защо тогава въпросните собственици, трябва да носят отговорност за несъбраните от администрацията задължения поради предизвикана неплатежоспособност от некадърно или недобросъвестно управление на мениджмънта на съответното дружество. Няма ли да носят отговорност за невиновно тяхно поведение или това очевидно няма никакво значение за данъчната администрация, за нея най-важно е да има още лица от които да си търси данъците.  

   Ето защо, според нас, за да не се допуска превратно тълкуване или злоупотреба с въпросната разпоредба е нужно изрично да се предвиди, че отговорност могат да носят само мажоритарни собственици, които са ангажирани с ръководството на съответното дружество и с личните си недобросъвестни действия са допринесли за неговата неплатежоспособност съответно свръхзадълженост.  

Следва

Автор

Данъчен адвокат
Бойчо Момчилов