Скритият съучастник като трето отговорно лице по смисъла на чл. 19 от ДОПК 
                                           
Продължение

 

         На интернет страницата на Народното събрание на Република България беше публикуван ЗИД на ДОПК, в който се предвиждат промени и допълнения на  нормата на чл. 19, като целта на промените е за в бъдеще отговорност за публични задължения на дружествата е да носят значително по-широк кръг от лица.   По-долу ще направим анализ и на разпоредбата на ал. 7, която вменява отговорност на лицата, които участват в стопанския оборот в скрито съучастие с неплатежоспособно юридическо лице. 

   Считаме, че и тази норма се отдалечава твърде далеч от смисъла на ал.19 от ДОПК.  На първо място следва да се има в предвид, че т.нар скрит съучастник ще бъде нова  за  данъчното право фигура, която според нас е взаимствана от търговското право и нейните съществени белези могат да бъдат извлечени по тълкувателен  път от нормата на чл. 609 от ТЗ. Също така е важно да се отбележи, че  с Решение № 102 от 11.07.2012 г., по реда на чл. 290 от ГПК,  ВКС е уеднаквил практиката по прилагането на този текст от гражданските съдилища.  
     Тук обаче възниква и първият съществен въпрос, а именно, доколко  при прилагането на новата норма на чл. 19, ал.7 от ДОПК,  административните органи и по специално ВАС, биха се съобразили с уеднаквената от ВКС практика по прилагането на чл. 609 от ТЗ, която не е задължителна и за тях. Според нас е напълно възможно малко или много административната практика по тълкуването и прилагането на фигурата на скритият съучастник да се различава от тази на гражданските съдилища, още повече, че тя се прилага сравнително рядко и от тях. 
      Според нас, данъчната администрация е взаимствала фигурата на скритият съучастник  от търговското право за да може да търси публичните си вземания и от собствениците на кухи дружества, или т.нар „липсващи търговци”, които се учредяват без капитал или имущество само с цел извършване на данъчни измами. Такава  поне изглежда целта на текста на първо четене, въпроса е доколко за осъществяването на тази цел е удачна фигурата на скритият съучастник така както тази фигура е интерпретирана в практиката на гражданските съдилища.   
    Така с новата разпоредбата на чл. 19, ал.7 от ДОПК, данъчната администрация иска да и се даде възможност да търси публичното си вземане и от лицата, който са действали в скрито съучастие с неплатежоспособното юридическо лице.    
     Така формулирана разпоредбата повдига най-малко два съществени въпроса. На първо място тепърва администрацията и административните съдилища ще трябва да преценяват кога едно лице действа в скрито съучастие с друго. По-долу ще разгледаме какви решения са възприели гражданските съдилища по този въпрос, но както вече споменах, тези решения не са задължителни за администрацията или ВАС. От тази гледна точка може би е удачно в новата разпоредба или преходните разпоредби на закона изрично да се посочи в кои хипотези се приема, че едно лице е действало в скрито съучастие с едно юридическо лице. 
   Другият, много важен според мен въпрос, който възниква от така предложеният текст е, към кой момент следва да е налице неплатежоспособност на юридическото лице, което действа от името на скритият съучастник, за да може той да бъде квалифициран като такъв и да може да му се търси отговорност за неплатени публични задължения.   Според така предложената норма, администрацията не се интересува от какво е причинена тази неплатежоспособност, била ли е налице още при регистрацията на дружеството или е настъпила в някакъв последваш момент, с каква цел скритият съучастник е използвал въпросното неплатежоспособно дружество, дали за да ощети фиска или по някакви други причини. Как следва да се констатира тази неплатежоспособност и съответно скрито съучастие?  
     Очевидно така както е предложена разпоредбата поражда много повече въпроси отколкото предоставя решения. Проблема е,  че ако тези въпроси не бъдат решени законодателно, въпросната норма със сигурност би предизвикала множество напълно ненужни и незаконосъобразни дела и ревизии.       
     Както вече имах възможност да изтъкна,  желанието на данъчната администрация да вменява отговорност за публични задължения на всички собственици на неплатежоспособен бизнес не може да е легитимна и законосъобразна цел. Едно лице не може да носи отговорност просто защото не е успял да развие успешно бизнеса си. Още повече, че и целта на досегашния режим по чл. 19 от ДОПК не е такава. 
     Както споменах вече, за да приложи сегашния режим на чл. 19 от ДОПК, ВАС стриктно следи дали данъчната администрация е установила по време на ревизията дали невъзможността да се съберат публичните задължения на едно дружество е пряка и непосредствена последица от укриването на факти и обстоятелства от страна на оперативното ръководство на съответното дружество. Именно затова тя изисква да се направи сравнение между имущественото състояние на дружеството преди твърдяното и евентуално деяние по укриване на факти и обстоятелства, и след това.       
      Нещо повече, ВАС неведнъж е изказвал становище, че по сега действащият режим на чл. 19 от ДОПК на един управител примерно на едно кухо дружество или т.нар „липсващ търговец”, трудно може да му се вмени отговорност за публичните задължения на това дружество, поради простата причина, че то поначало не може да изпълнява задълженията си поради финансовото си състояние, и съответно трудно може да се докаже, че въпросното дружество  не е изпълнило впоследствие установени данъчни задължения единствено поради укриване от страна на управителя на факти и обстоятелства от значение за неговото данъчното облагане. 

    Според нас сега предложения текст на ал.7 на чл. 19 от ДОПК цели диаметрално да преобърне горецитираната практика на ВАС и изобщо корено да промени смисъла и целта на режима за отговорността на трети лица.  Т.е за в бъдеще, ако този текст бъде приет в сегашния му вид, отговорност ще може да се търси и от собственици или друг вид скрити съучастници, действали с дружества, които не са разполагали с активи и към момента на регистрацията си и поначало не са можели да изпълняват задълженията си поради финансовото си състояние. Затова и администрацията, в така предложения от нея законопроект, не поставя никакви условия за това към кой момент следва да е настъпила неплатежоспособността на юридическото лице и вследствие на какви действия добросъвестни или недобросъвестни. Т.е за в бъдеще тя не трябва да установява, че има укриване на факти и обстоятелства от страна на скритият съучастник и вследствие на това укриване на факти и обстоятелства прикриващото го юридическо лице  е изпаднало в неплатежоспособност и не може да изпълни задълженията си към бюджета. 
   Такова опростяване на правната норма обаче според нас крие сериозни рискове от насочване на необосновани данъчни претенции и към добросъвестни собственици на дружества. Ето защо е необходимо при всички случаи да се предвидят и хипотези за недобросъвестно поведение на т.нар скрит съучастник за да може да му се търси отговорност. Иначе както вече изтъкнахме има голяма вероятност, отговорност да понесат и лица, които са нямали никакви намерения с поведението си да ощетят бюджета. 
    В заключение ще разгледаме и при какви случаи ВКС приема, че е налице скрито съучастие по ТЗ.
    Както вече казах по-горе, с решение № 102 от 11.07.2012 г. по т. д. № 1294/11 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е формирана задължителна за гражданските  съдилищата практика по въпросите, свързани с предпоставките за откриване производство по несъстоятелност в хипотезите на " скрито съучастие" . 
     Според въпросното решение,  липсата на легална дефиниция на понятието "скрито съучастие", употребено като заглавие на чл. 609 ТЗ, поражда необходимостта от тълкуване на посочената норма, с цел разкриване на точния й смисъл досежно начина, по който се осъществява прикриването на търговска дейност.  
      По-долу в решението на ВКС се казва, че изводите в тази връзка следва да бъдат направени, като се съобразят общите гражданскоправни разпоредби, регламентиращи случаите, когато едната от страните по сделката остава скрита. Такива са чл. 17 ЗЗД, уреждащ персоналната симулация /"сламен човек"/, при която страната остава скрита само за третите по отношение на привидната и прикритата сделки лица, както и чл. 292, ал. 2 ЗЗД, уреждащ косвеното представителство, при което страната остава скрита  за другата договаряща страна. Именно по тези начини се стига до прикриване дейността на едно лице чрез друго. 
      Както се вижда според това решение на ВКС,  за да се приеме, че е налице прикрита търговска дейност, следва да се установят или наличието на привидно съглашение между скритият съучастник и неплатежоспособното юридическо лице или същото това лице следва да действа като косвен представител на скритият съучастник, т.е то следва да сключва сделките от свое име, но за сметка на скрития съучастник. 
       Очевидно никъде в тези хипотези не може да попадне примерно един недобросъвестен собственик на неплатежоспособно, кухо дружество, което извършва сделки от свое име и за своя сметка. 
       Ето защо смятаме, че е напълно наложително в  чл. 19, ал.7 да се допълни и подчертае изрично кои лица и при кои хипотези действат като скрити съучастници на неплатежоспособното юридическо лице. Иначе по тълкувателен път обхватът на разпоредбата може да бъде неимоверно разширен и по този начин да предизвика множество ненужни съдебни спорове и ревизии.   

Автор

Данъчен Адвокат
Бойчо Момчилов